Постинг
25.05.2009 14:37 -
Деперсонализация, дереализация
Деперсонализацията и дереализацията са дисоциативни състояния, които са в пряка релация с тревожността. Деперсонализацията е чувство за нереалност на самия себе си, човек усеща чувствата и мислите си като чужди. Оглеждайки се в огледалото, човек не усеща себе си като познат, макар и да е убеден в това, че пред него стои самият той; всякаш душата е излязла и наблюдава обезжизненото тяло. Подобна картина описват и хората, които са изпадали в клинична смърт и са се "докосвали до смъртта". Характерно за деперсонализацията е, че човек често чувства тялото си като не негово, запазвайки обаче сетивността си.
Дереализацията е друга форма на дисоциация. При нея се наблюдава нарушение в перцепцията за реалност на околната среда - на абсолютно всичко, което се намира около човек. Животът изглежда като сън, човек не може да определи дали случващото се с него е някакъв кошмар или е част от реалността. Тази особеност на дереализацията подбужда доста философски въпроси у афектирания човек. Това още повече го обърква и интензира вече и без това силната тревожност.
Важно е да се разбере, че деперсонализацията и дереализацията са част от тревожната картина. Да, дължат се на биохимичен дисбаланс, но той е продиктуван от тревожното разстройство. Истината е, че и двете дисоциативни състояния се срещат при всеки един от нас. Те са нормална част от стресовия цикъл и доста често ни атакуват. Те не са вредни, опасни или страшни, напротив, те са ПОЛЕЗНИ. Затова неслучайно природата ги е създала и неслучайно се наричат ЗАЩИТНИ механизми. Проблемът и тук се крие в негативно и прогрешно програмирания начин на мислене. Един човек с тревожно разстройство веднага ще започне да анализира по възможно най-черногледия начин всичко. Веднага ще си помисли, че полудява, че ще умре, даже някои си мислят, че са мъртви и търсят доказателство за това. Други си мислят, че спят и че не могат да се събудят и това ги плаши до смърт. Те пък искат доказателство, че не спят. Трети осъзнават, че това е само усещане и че всичко, което се случва е реално, но не откриват начина как да успокоят тялото си и то да започне да функционира нормално отново.
Цикълът е следният: тревожност --> деперсонализация/дереализация --> тревожност + тревожност = 2.тревожност --> 2.деперсонализация/дереализация --> 3.тревожност --> 3.деперсонализация/дереализация и т.н.
Този процес обаче не е безкраен. Иначе дори и толкова адаптивната система, наречена организъм, би загинала. Фиксацията върху симптомите ги възродява, подхранва и ги прави все по-силни, така те контролират с все по-голяма сила животът на човек. Коренът на проблемът е неправилният начин на мислене (навикът).
Източник: http://mentalhealth.11.forumer.com/a/_post14.html
Дереализацията е друга форма на дисоциация. При нея се наблюдава нарушение в перцепцията за реалност на околната среда - на абсолютно всичко, което се намира около човек. Животът изглежда като сън, човек не може да определи дали случващото се с него е някакъв кошмар или е част от реалността. Тази особеност на дереализацията подбужда доста философски въпроси у афектирания човек. Това още повече го обърква и интензира вече и без това силната тревожност.
Важно е да се разбере, че деперсонализацията и дереализацията са част от тревожната картина. Да, дължат се на биохимичен дисбаланс, но той е продиктуван от тревожното разстройство. Истината е, че и двете дисоциативни състояния се срещат при всеки един от нас. Те са нормална част от стресовия цикъл и доста често ни атакуват. Те не са вредни, опасни или страшни, напротив, те са ПОЛЕЗНИ. Затова неслучайно природата ги е създала и неслучайно се наричат ЗАЩИТНИ механизми. Проблемът и тук се крие в негативно и прогрешно програмирания начин на мислене. Един човек с тревожно разстройство веднага ще започне да анализира по възможно най-черногледия начин всичко. Веднага ще си помисли, че полудява, че ще умре, даже някои си мислят, че са мъртви и търсят доказателство за това. Други си мислят, че спят и че не могат да се събудят и това ги плаши до смърт. Те пък искат доказателство, че не спят. Трети осъзнават, че това е само усещане и че всичко, което се случва е реално, но не откриват начина как да успокоят тялото си и то да започне да функционира нормално отново.
Цикълът е следният: тревожност --> деперсонализация/дереализация --> тревожност + тревожност = 2.тревожност --> 2.деперсонализация/дереализация --> 3.тревожност --> 3.деперсонализация/дереализация и т.н.
Този процес обаче не е безкраен. Иначе дори и толкова адаптивната система, наречена организъм, би загинала. Фиксацията върху симптомите ги възродява, подхранва и ги прави все по-силни, така те контролират с все по-голяма сила животът на човек. Коренът на проблемът е неправилният начин на мислене (навикът).
Източник: http://mentalhealth.11.forumer.com/a/_post14.html
Няма коментари