Компютърният томограф (скенер) е медицински апарат, с който се правят рентгенови изследвания.

 
Състои се обикновено от 3 модула 1. гентри
2. пациентна маса
3. пулт за управление.
В гентрито са разположени източник на лъчение ( радиация ) наречен рентгенова тръба, приемник и множество спомагателни устройства. По време на изследването  източникът на лъчение и  детекторът (може да има много детектори) се въртят (детекторите може и да са неподвижни - въпрос на кострукция) около пациента. При преминаването през пациента част от лъчите се поглъщат в зависимост от органите, които срещат по пътя си. Така по време на въртенето във всеки момент детекторът (детекторите) регистрират  интензитета на лъчите. Мощен компютър приема тези данни,  обработва ги по подходящ начин и накрая ги визуализира. Този компютър обикновено се намира при оператора и е част от пулта за управление. Освен това същият или друг компютър при необходимост може да извърши така наречената реконструкция. Пациентната маса служи за разполагане на пациента и за извършване на постъпателно движение. Илюстрация на по-горното може да  видите тук и тук.

За получаване на диагностичния образ се използват рентгенови лъчи. Те се добиват от рентгенова тръба, върху която е приложено високо напрежение. В зависимост от изследвания обект напрежението варира от 110 000 волта до 130 000 волта (наречено още анодно напрежение).  То е зададено в така наречения протокол. Протоколът съдържа данни, които са съществени за правилния резултат от изследването. В протоколът се съдържа информация за ширината на срезовете и разстоянието между тях (наречено индекс), броя на срезовете, анодното напрежение, токът през тръбата, продължителността на срезовете. Тези параметри обикновено се визуализират върху резултата от изследването. Токът през тръбата определя какъв ще е интензитетът на рентгеновите лъчи.  Нормално  токът през рентгеновата тръба е между 150 mA   и 400 mA. Ширината на срезовете и разстоянието между тях се измерва в милиметри. Колкото ширината на срезовете е по-малка и разстоянието между тях е по-малко, толкова качеството на изображението е по-високо. Но за да се сканира даден орган са необходими повече срезове, а това удължава изследването и натоварва рентгеновата тръба.
Според конструкцията съществуват няколко основни вида компютърни томографи. Съвременните скенери използват едновременно няколко десетки снопа лъчи и така се получават множество среза за едно завъртане на източника. По този начин се извършва качествено изследване на движещи се органи като сърце например и се съкращава в пъти продължителността на изследванията.

Както се вижда от видеоматериалите пациента се позиционира. Следва срез (източникът се завърта около пациента). После масата придвижва пациента на разстояние индекс. Следва нов срез. Това се повтаря докато се изпълнят зададения брой срезове. Съществува още един режим на работа на компютърните томографи. Той се нарича спирална томография.

 
В този режим на пациентната маса извършва постъпателно движение докато рентгеновата тръба се върти.

В резултат на монитора в командното помещение се появяват изображения (срезове). Те представляват напречно сечение на тялото на пациента през определено разстояние. Колкото и странно да звучи, това може да се оприличи на нарязването на тънки парчета на част от салам и подреждането на същите върху чиния. Това, което се вижда на монитора на скенера са парчета от пациента, но за разлика от салама в чинията, пациента си е цял.
Компютърната томография е един много мощен и модерен метод за диагностика, но за съжаление няма 100% точност  при разчитане на изображенията. Освен това лъчевото натоварване на пациента е значително и съществува риск от възникване на злокачествени заболявания. Ето защо подлагането на такъв вид изследвания трябва да е много добре обосновано, а пациентът да е запознат с възможните последици от лъчевото натоварване.