Постинг
22.05.2011 23:12 -
ИМА ЛИ РАДИАЦИЯ?
Автор: rentgen
Категория: Технологии
Прочетен: 5642 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.08.2012 08:28
Прочетен: 5642 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 25.08.2012 08:28
Работата ми е свързана с ремонт и поддръжка на рентгенова апаратура. Понякога се случва докато съм край апаратурата или вървя по коридорите хора да ме питат "Има ли радиация?" или нещо подобно. Наблюденията ми са, че малко хора имат ясна представа за разпространението и свойствата на йонизиращите лъчения. А нещата никак не са сложни.
Затова ще изложа накратко най-важното, което според мен трябва да се знае за рентгеновите лъчи.
В основата на рентгеновото изследване е облъчването на пациента с рентгенови лъчи. Рентгеновите лъчи спадат към групата на гама лъчите. Много от физичните свойства на йонизиращите лъчи съвпадат със свойствата на светлинните лъчи (видимата светлина).
В рентгеновите уредби лъчите се произвеждат от рентгенова тръба. Рентгеновата тръба излъчва радиоактивни лъчи ( радиация ) само ако върху нея се приложи високо напрежение. Това става при команда на оператора и радиация има само по време на изследването и то в строго фиксиран сноп лъчи. След отнемане на високото напрежение от рентгеновата тръба йонизиращото лъчение се прекратява! Т.е. в помещението вече няма радиация! Може да направите аналогия с електрическо фенерче. Светлина има само докато сте включили фенерчето. Също както светлината от фенерчето се разпространява в насочен сноп, така и при рентгеновото изследване йонизиращото лъчение се насочва към пациента в тесен сноп. Този сноп може да си регулира за да не се облъчва по-голяма част от тялото отколкото е необходимо. Също както светлината отслабва, когато се отдалечаваме от фенерчето, така и интензитетът на йонизиращите лъчи намалява, когато се отдалечаваме от рентгеновата тръба или от източник на радиация. При това отслабването зависи на квадрат от разстоянието във вакуум, а при наличието на среда на разпространение затихва допълнително в зависимост от плътността на средата. Например ако пренебрегнем затихването във въздуха и сме на разстояние 1 метър от източник на радиация и интензитетът на лъчението ( дозата ) е 100 милигрея, то на 2 метра дозата е не 50 милигрея, а само 25 милигрея. На 5 метра дозата не е 20 милигрея, а е само 4 милигрея. Това подсказва, че за да се предпазваме от лъчения в много от случаите просто трябва да се отдалечим от тях. Много хора изпадат в състояние на страх и даже паника като чуят че има радиация. А колко хора знаят или пък се замислят, че нашата нормална жизнена среда изобилства от радиация.
Друго основно свойство на рентгеновите лъчи е, че се разпространяват по права линия, също както светлината на фенерчето се движи по права линия, а не извършва сложни завои. С други думи ако стоите зад защитна стена, рентгеновите лъчи немогат да заобиколят вашето укритие и да ви нападнат в гръб ( и такива въпроси съм чувал ).
В заключение може да се каже, че рентгеновите лъчи могат да са полезни за диагностициране на заболявания, но не бива да се прекалява с тях и трябва да се вземат предпазни мерки, защото йонизиращите лъчи са като заплатата
Затова ще изложа накратко най-важното, което според мен трябва да се знае за рентгеновите лъчи.
В основата на рентгеновото изследване е облъчването на пациента с рентгенови лъчи. Рентгеновите лъчи спадат към групата на гама лъчите. Много от физичните свойства на йонизиращите лъчи съвпадат със свойствата на светлинните лъчи (видимата светлина).
В рентгеновите уредби лъчите се произвеждат от рентгенова тръба. Рентгеновата тръба излъчва радиоактивни лъчи ( радиация ) само ако върху нея се приложи високо напрежение. Това става при команда на оператора и радиация има само по време на изследването и то в строго фиксиран сноп лъчи. След отнемане на високото напрежение от рентгеновата тръба йонизиращото лъчение се прекратява! Т.е. в помещението вече няма радиация! Може да направите аналогия с електрическо фенерче. Светлина има само докато сте включили фенерчето. Също както светлината от фенерчето се разпространява в насочен сноп, така и при рентгеновото изследване йонизиращото лъчение се насочва към пациента в тесен сноп. Този сноп може да си регулира за да не се облъчва по-голяма част от тялото отколкото е необходимо. Също както светлината отслабва, когато се отдалечаваме от фенерчето, така и интензитетът на йонизиращите лъчи намалява, когато се отдалечаваме от рентгеновата тръба или от източник на радиация. При това отслабването зависи на квадрат от разстоянието във вакуум, а при наличието на среда на разпространение затихва допълнително в зависимост от плътността на средата. Например ако пренебрегнем затихването във въздуха и сме на разстояние 1 метър от източник на радиация и интензитетът на лъчението ( дозата ) е 100 милигрея, то на 2 метра дозата е не 50 милигрея, а само 25 милигрея. На 5 метра дозата не е 20 милигрея, а е само 4 милигрея. Това подсказва, че за да се предпазваме от лъчения в много от случаите просто трябва да се отдалечим от тях. Много хора изпадат в състояние на страх и даже паника като чуят че има радиация. А колко хора знаят или пък се замислят, че нашата нормална жизнена среда изобилства от радиация.
Друго основно свойство на рентгеновите лъчи е, че се разпространяват по права линия, също както светлината на фенерчето се движи по права линия, а не извършва сложни завои. С други думи ако стоите зад защитна стена, рентгеновите лъчи немогат да заобиколят вашето укритие и да ви нападнат в гръб ( и такива въпроси съм чувал ).
В заключение може да се каже, че рентгеновите лъчи могат да са полезни за диагностициране на заболявания, но не бива да се прекалява с тях и трябва да се вземат предпазни мерки, защото йонизиращите лъчи са като заплатата
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3
Архив
